Трифоновден или Трифон Зарезан 2016

Трифон Зарезан е изключително популярен празник в България. Той се празнува на 1 февруари. Трифон Зарезан празнуват лозарите, градинарите, кръчмарите, соколарите и изобщо всички, които обичат виното. Нарича се още и Трифоновден.

Основният обред, който се извършва на празника Трифон Зарезан е зарязването на лозята. Той се извършва от мъже лозари, който след сутрешната църковна служба отиват в лозята. Носят за ядене содена пита, кокошка с ориз (или булгур), бъклица с вино и светена вода. Мъжете се обръщат на изток, прекръстват се и след това отрязват пръчки от три корена лози. Мястото, където е отрязано се полива с вино и се изричат благословии за плодородие. Със светената вода лозарите поръсват лозето, а нарязаните пръчки ги нарязват на венци и ги слагат на калпаците си. В някои краища след това на Трифоновден се избира цар на лозята, който трябва да е имотен и с късмет. След това започва почерпка на обща трапеза, пеят се песни и се играят хора. Празника Трифон Зарезан продължава и след като се върнат в селото – мъжете си гостуват по къщите и се черпят с вино, а вечерта се продължава в кръчмата.

Ако днес празнувате Св Валентин, вижте нашите предложения за пожелания за Св Валентин.

Не забравяйте да поздравите на Трифоновден носещите имената Трифон, Трифона, Лозан с пожелания за имен ден.

Добави в Svejo

Никулден 2015 - празник в чест на Свети Никола

Никулден е християнски празник в чест на Свети Никола, който се празнува на 6 декември. Наричан е още Свети Никола и Рибен Свети Никола. Тогава са в сила Коледните пости. В България Свети Никола е един от най-прочутите светци и поради тая причина много църкви и манастири са кръстени на него. Никулден е празник с ясно изразен семеен характер. Най-типично за него е приготвянето на рибника – печен цял шаран в тесто, който се разбира като жертвоприношение за Свети Никола. В миналото традицията повелявала със същото значение на масата да се сложи и обреден хляб, който се е наричал никулски хляб или параклис. Другите яденета на масата били само постни. Рибника и хляба се прикадявали и от тях се раздавало. В чест на Свети Никола на празника се изпълнявал обичай, който е бил известен като курбан, светец, служба, пресвета. Традицията е Никулденският курбан винаги да е рибен, като той се обричал при преживяно тежко премеждие или за здраве на къщата и се правел всяка година. Днес Никулден в България е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. Традицията на празничната трапеза да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи, се е запазила.

Самият Свети Никола е историческа личност, която е била епископ на Мира. Заради многото чудеса, които правел, той е известен също и като Никола Чудотворец. Свети Никола е имал репутацията на човек, който подарява подаръци тайно и по този начин се е превърнал в бъдещ модел за съвременния Дядо Коледа. През 1087 година мощите му са преместени с Бари, в югоизточната част на Италия и поради тази причина, той е известен също и като Николаос на Бари. Неговият празник се отбелязва на деня на смъртта му - 6 декември, а в не-православните страни на 19 декември.

В Европа празникът на Свети Никола се отбелязва като фестивал за деца, като се набляга на неговата популярност като носител на подаръци. Американският Дядо Коледа, както и англо-канадския и британския Дядо Коледа, произтичат от тези легенди.

Свети Никола е известен като покровител на моряци, търговци, деца, стрелци, крадци и студенти в Гърция, Румъния, Грузия, Албания, Белгия, Франция, Русия, Република Македония, Словакия, Сърбия и Черна гора. В България на Никулден празнуват имен ден хората, чийто имена са близки до името Николай - Никола, Нейчо, Ненка, Нино, Николина, Николета, Кольо и други. На празника да уважат именника и да му пожелаят здраве, в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени. Никулден е и празник на град Бургас. През 2012 година министърът на образованието обяви 6 декември за неучебен за всички училища в общината.

Добави в Svejo

Петковден 2015

Петковден е малък църковен празник, празнуван в цялата страна на 14 октомври. Някъде го наричат още и Петки. На него Българската православна църква почита преподобната Петка - Параскева Търновска.

На деня, в който се празнува Петковден в планинските райони на България се извършват обреди, които имат връзка основно с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане. Коли се курбан и се прави обща трапеза. На нея се слага курбан чорба, яхния с овче месо и праз, сарми от лозови листа, питки намазани с мед. На Петковден още се правят сборове и служби за здраве и нова къща. В Източна Тракия и сред източнотракийските преселници около празника се прави общоселски курбан във връзка с окончателното прибиране на реколтата.

С Петковден са свързани празниците Господя Църква - става на първия понеделник преди Петковден. Тогава се коли бик, а младите не отиват на оброчището. Другия празник е Кокоша църква или Бож дух, който е на първата събота преди Петковден – тогава се прави курбан с кокошки. В Айтоско правят кокоша църква на Летни Св. Атанас (5 юли) – кокошките са черни и се колет и черни овни и ялови овце. В някои източни райони на България в събота преди празника се отбелязва Петровската задушница, на която се извършват обреди в чест на мъртвите.

Следващия по-голям празник в календара е Димитровден.

На Петковден имен ден празнуват носещите имената: Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.

Добави в Svejo

Димитровден 2015

Димитровден е църковен празник в чест на Димитър Солунски и се празнува на 26 октомври. Най-вероятно той е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 година. В миналото Димитровден е бил голям народен празник, свързан с приключването на най-тежката работа по полето. На този ден на много места се правят селски събори (сборове), коли се общоселски курбан – говедо или овни. В народния календар Димитровден се смята за край на лятното полугодие, считано от Гергьовден. На Димитровден се освобождават спазарените за лятното полугодие ратаи и се спазаряват такива за зимното.

Димитровден е и ден на строителя. Празнуват архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. И още ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

На Димитровден празнуват с имена: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.
Следващия по-голям празник в календара е Никулден.

Подходящо пожелание за Димитровден е:
Нека Св. Димитър да пази и закриля теб и любимите ти хора и всички в дома ти!
Хубав празник! Щастие и благоденствие!

Добави в Svejo

Илинден 2012

Илинден освен народен празник, свързан с почитания от славяните бог на гърма и мълнията - Перун, е християнски празник в чест на пророк Илия. Съществува народно вярване, че пророк Илия е заповедник на облаците. Когато ги заключва в морето, настава суша, а когато ги отключва и събере по небето, завалява дъжд. На този ден той навлича кожух и отива за зимата. Вярва се, че Свети Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която отива да пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели - това са светкавиците и гръмотевиците. А когато има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му. Тези представи имат отражения в иконографията. Вярва се още, че ако на Илинден гърми, орехите и лешниците ще бъдат червиви. Светилищата на Свети Илия са най-често по възвишения, т.е. по близо до облаците. На Илинден всеки стопанин принася на Свети Илия курбан - стария петел. Казва се: "Подновява се петелът". В някои села се коли общоселски курбан - стария селски бик. Курбанът се изяжда тържествено на обща трапеза, като в някои села стара и голям събор с хора и песни. В Странджанско понякога на Илинден играят нестинари. Свети Илия се приема за закрилник на кожухарите, самарджиите и керемидарите, чийто еснафи на тоя ден колят курбан.

Илинден се отбелязва като имен ден от носещите имената Илиян, Илия, Илин, Илина, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Личо, Лина, Илияна и други. Поздравете ги с пожелание за имен ден.

Добави в Svejo

Петровден 2014

Петровден винаги се чества на 29 юни (12 юли по стар стил) и на него ден църквата почита Светите равноапостоли Петър и Павел. Двата братя са ревностни разпространители на християнството и са наречени „първовърховни престолници и вселенски учители".

В традиционния календар на Петровден завършват Петровите пости, които са две седмици и се отговява с младо пиле, което се пренася в жертва на светеца. Сутрин жените трябва да занесат в църквата петровски хлябове и ябълки – петровки, за да се осветят от свещенника за здраве. Петровден е един от най-светлите летни празници и на него не трябва да се работи земеделска работа. В някои селища на този ден има сборове, колят се курбани и се слага обща трапеза.

Петровден празнуват носещите имена: Петър, Павел, Камен, Петя, Пенка, Пенчо, Павлина и Полина, поздравете ги с нашите пожелания за имен ден.

Добави в Svejo

Еньовден 2014

Еньовден се празнува винаги на 24 юни. Тогава християнската църква чества празника на Йоан Кръстител. На Еньовден още така е и лятното слънцестоене. Вярва се, че билките набрани преди изгрев слънце имат най-голяма сила. От еньовчето жените правят венци, вързани с червени конци. На Еньовден се пали огън и се танцува около него. Според народните поверия на Еньовден водата в реките и кладенците лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, затова нощта преди празника се прави къпане в реката. Кукувицата кука само до този ден, защото след това се вярва, че лятото си отива.

Именници на Еньовден са: Еньо, Яна, Янко, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Янина, Янка, Янита, Янчо. Поздравете ги с нашите пожелания за имен ден

След Еньовден следващия църковен празник е Петровден. Той се празнува на 29 юни.

Добави в Svejo