Майка - стихотворение за мама

Майка

Откога ни е родила
без умора, всеки час,
денем-нощем майка мила
треперяла е въз нас.

Тя с млеко ни е кърмила,
пяла ни е да заспим,
първа тя ни е учила
сладки думи да мълвим.

Колко нощи не е спала,
кога болни сме били!
Колко често е плакала
бог към нази да смили!

С какви скърби тя посреща
всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
щом за нази чуй хвалба!

Толкоз мъки е теглила
и награда тя не ще;
едно иска майка мила:
да я любим от сърце.

Константин Величков

Всички стихотворения за мама и Майце си на Христо Ботев.

Добави в Svejo

Майце си

Иванка Ботева е майка на Христо Ботев и на още 8 деца. Горда и силна духом жена, след смъртта на съпруга си през 1969 година с тежък труд издържа децата си. До края на живота си Христо Ботев запазва към нея най-дълбоки синовни чувства, нарича я своя "любов и вяра". От нея, която пеела няколкостотин народни песни, той се запознава с богатството и красотата на народното песенно творчество, обиква го и се учи от него. В "Майце си" мисълта на Ботев е напрегната, търсеща, чувствата силни и трагични. Поетът разкрива своите мечти и мисли, крушението на младежките си илюзии, противоречието между идеал и действителност. Далеч от близки и роднини, той се чувства самотен, навсякъде неговият поглед вижда робска неволя, гнет и безсилие. Страданието е мъжествено и по-късно се превръща в гневен протест.

Майце си

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!

Христо Ботев, 1867 година

Други стихотворения за майката.

Добави в Svejo

Ода за женските сълзи

Ода за женските сълзи

Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетата замерят с прасшка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, не питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
и тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка пък - че ставаше по-немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
- Е, сине, поплачи си но знай: Аз съм много
щастлива жена, защото съм имала шанса да плача за всичко това!

Мадлен Алгафари

Всички стихотворения за мама и Майце си на Христо Ботев.

Добави в Svejo

Стихотворения за мама за деца

Някои от следните детски стихчета са подходящи за пожелания за рожден ден на мама и за празника 8 Март:

Майчице
Майчице, мила моя
кажи ми теб се моля
що значи, мила мамо,
че теб обичам само
Щом мигна със очи си
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам
как сладко те целувам.


8 Март
Нацъфтя кокиче
в нашата лехичка,
двете си ръчички
с мартенички кича.
Осми наближава-
празникът на мама.
Готвя й подарък,
весела,засмяна.


Мама
Най-щастливо аз живея в лято, в дълга зима
вместо слънце щом ме греят две очи любящи.
Две очи ми сън даряват нощем в тишината,
аз за туй съм толкоз здрава, първа в играта.
Твоите очи прекрасни слънце са ми, мамо,
с твоите грижи ще порасна стройна и голяма.


Ти,майко
Ти живота си ни дала
и от първия ни час
в люлката си ни люляла
и си бдяла ти над нас.
За да бъдем ние здрави,
силни,пъргави, добри
ти умората забрави,
ти се с грижите бори.
За това с обич вечна,
майко,ние ще те дарим
И горещо и сърдечно
днес ти благодарим.


Днес е празника на мама
На мама днес е празник, на мама днес е ден.
Тя зная най-обича латинки и невен.
Аз зная, аз зная, латинки и невен.
През март латинки няма, невенът не цъфти,
Ала на лисче може букет да разцъфти.
И цветната картина за мама ще е дар.
От малката и щерка, букет за осми март.
На мама, на мама, букет за осми март.


Мама
Мамо, мила Мамо
тез цветя вземи.
С малката ръчица
аз набрах в зори.
И целувам нежно
твоите ръце
и ти пожелавам
здраве от сърце.


Мама
Кой ни дава сладки
книжки, кой чете?
Шалчета и блузки
кой за нас плете?
Мама ни обича,
над леглото бди.
Мамо сто години
жива ни бъди!

Стихотворения за мама и Майце си на Христо Ботев. А тук ще намерите и песни за Благовещение.

Добави в Svejo

Писмо до мама

ПИСМО ДО МАМА

Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.

Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.

Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.

А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.

Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.

Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора

преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.

Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.

Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?

В такива дни аз – плахото селяче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.

На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”

Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.

Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.

Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?

Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.

Павел Матев

Чуйте тези великолепни стихове като песен в изпълнение на великия Емил Димитров:



Други стихотворения за мама.

Добави в Svejo

Мама от Дора Габе

МАМА

Дето си от всички най-добра,
дето те от всичко най-обичам,
научи ме как да те наричам,
научи ме как да избера
най-хубавото , най-чудесно име
и да ти го казвам научи ме!

Че за тебе думи не намирам,
а сърцето ми до днес побира
таз една-едничка дума само :
"Мамо мила, скъпа моя мамо!"

Дора Габе

Други стихотворения за мама.

Добави в Svejo

Стихотворение за мама

Във връзка с наближаващия празник на майката и жената осми март Ви предлагаме едно прекрасно стихотворение за мама:

Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.

За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!

Асен Босев

Още стихотворения за мама.

Добави в Svejo

Мама - Стихотворения за мама

Мама

Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка.

Атанас Душков

Други стихотворения за мама.

Добави в Svejo

Майка ми - Иван Вазов

Майка ми

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

Иван Вазов

Всички стихове за мама.

Добави в Svejo