Ода за женските сълзи

Ода за женските сълзи

Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетата замерят с прасшка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.
Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, не питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.
Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
и тайно, тихо плачеше, когато си отиват.
А после плака гордо, когато стана баба.
От болка пък - че ставаше по-немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:
- Е, сине, поплачи си но знай: Аз съм много
щастлива жена, защото съм имала шанса да плача за всичко това!

Мадлен Алгафари

Всички стихотворения за мама и Майце си на Христо Ботев.

Добави в Svejo