Есен
Глъхнат вред полята,
хълмове, горички.
Няма ги да пеят
веселите птички.
Към предели южни -
някъде далече -
зад морето бяло
отлетяха вече.
Капят и листата
от унили клони,
златошита есен
златни сълзи рони.
Трайко Симеонов
Още стихотворения за зимата.
Есен
Грижно клюмнали дръвчета
леко си листата ронят,
а над тях високо горе
бавно облаци се гонят.
Не обаждат се от нийде
гласове на пойни птици,
само жеравите къркат,
наредени на редици -
сякаш жално се прощават
със земята родна наша,
що им даде изобилно
хубав лов и тлъста паша.
Хайде, сбогом, мили птички,
юг стигнете живи-здрави
и от нази помолете
пролетта да се не бави!
Чичо Стоян
Прочетете и стихотворения за зимата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар