Цигансики пътища в края на лятото
Дълго ще водят очите ти.
Слънце и Вятър сменят местата си
И се усмихват на фотолюбители.
Смахнати чайки луди по залеза,
Някого викат неистово.
Детски лица ала пясъчни замъци
вярват и молят за нещо измислено.
Морските вълци,слънчеви старчета,
бавно разказват кого са обичали.
Тайно в очите им,голи се мяркат
родени от пяната руси момичета.
Още хиляди ноти и хиляди думи
горещите плажове тихо ще скрият,
посветени на толкова просто безумие-
този свят е жена,
морето е нейна стихия.
Мартин Карбовски
Стихотворения за мама
Няма коментари:
Публикуване на коментар